Домът на Нощта.
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

Домът на Нощта.

Най-новото училище, създадено по идея на поредицата от романи - Училище за вампири.
 
ИндексПоследни снимкиРегистрирайте сеВход

 

 Killed by Sunrise

Go down 
АвторСъобщение
Катрин Пиърс
Третокурсник/чка
Катрин Пиърс


Брой мнения : 36
Join date : 17.02.2010
Местожителство : Somewhere deep, deep in the forest gloom of past, where no one can find me...

Killed by Sunrise Empty
ПисанеЗаглавие: Killed by Sunrise   Killed by Sunrise I_icon_minitimeПон Апр 05, 2010 9:46 am

~1~
Мама се държи налудничаво

"Навийн излезе от двуетажната къща на семейство Салоуин, за да си поеме малко въздух. Всъщност беше три през нощта, но за нея всичко беше по-добре, отколкото да седи там вътре, защото..."
Тук зарязах писането на историята си и хвърлих тетрадката на пода, а химикалката я последва услужливо по пътя й към теракота. И да, спрях на това "защото" по простата причина, че няма да ви оставя толкова лесно да видите тайната ми. Поне не още. Понеже така няма да е интересно.
Биx написала историята си така, както я бях започнала, ако тя беше невинна художествена измислица. Уви, историята е толкова истинска, колкото е истинска и Статуята на свободата.
Всъщност, всичко започна в една доста откачена сутрин. Майка ми ме събуди с тон, който предполагаше третата световна на съседната улица и атомна бомба на перваза на прозореца. Тя винаги се тревожи, че ще закъснея за училище. Изпраща ме до спирката на метрото, защото я е страх от неща, които са ми непонятни, защото тя никога не говори за тях. А аз, от своя страна, от месеци се каня да й кажа за висчко - за същността си, за откачения си клас, за виденията, за силите, за всичко - но все не събирам смелост. Ще ме сметне за луда.
Но тази сутрин майка ми беше тази, която се държеше налудничаво. Бързаше насам-натам, приготви ми обяда за половин минута. Но аз не се осмелих да я питам какво по дяволите й става, защото това със сигурност щеше допълнително да я ядоса. Затова си затраях.
В раницата ми за училище обикновено намираше убежище само учебникът по история и тетрадката към него. Останалите училищни неща не бяха добре дошли там.
Днес нямаше да е лек ден. Нямахме история. Батерията на Mp3 плеърът ми беше паднала. И грееше толкова силно слънце, че щях да се опека жива. По съответните причини в момента раницата ми трябваше да е съвсем лека, стига многобройните ми неща като гримове, дискове, два стари развалени телефона,които не работеха, но въпреки това населяваха чантата ми от четири години и всякакви подобни щуротии. Излязох от вкъщи с пеещо сърце само защото имаше изгледи да завали и се носеха слухове, че учителката ни по математика ще отсъства без заместничка в продължение на две семици.
И точно в мига, в който излизах от къщата, се случи отново. Един от онези мои проблясъци на сила, които ги имаха всички в класа ми. Усетих мирис на дъжд, долових аромата на страха на майка ми от случващото се, дочух мислите й. Почувствах хиляди други неща да парят пръстите ми и да се опитват да излязат наяве.
И после, смайващо, внезапно, всичко свърши. Порсто ей така, без предупреждение или нещо такова... нищо. Просто слънцето заискря, вятърът спря, и магията разочаровано се отдръпна заедно с порива си от мен.
- Навийн? - чух майка ми да пита леко стреснато. Гласът й трепереше; това много рядко се случваше. Какво ставаше пък сега, нямах и представа, но ми беше дошлодо гуша.
- Какво има? - попитах я, без да съм сигурна, че искам да знам отговора. Нещо в гласа й никак не ми харесваше.
- Какво... какво стана?
Е, по дяволите. Значи не е било халюцинация. Жалко.
- Аз... не знам. - троснах се. - Вероятно ще има буря по-късно през деня и боговете се опитват да ни предупредят...
Озадачен поглед от страна на родителското лице.
- Ъъъъ... да, най-вероятно. - майка ми реши да не задълбава. Въздъхнах. Толкова беше уморително, но как да обясниш на 32 годишна жена, живееща в 21 век подобно нещо и да се надяваше да те разбере?
Направо изпитах облекчение, когато най-сетне стана време да се кача на метрото. Вече не издържах на уплашените погледи, хвърляни ми от страна на всички чакащи превоза си на спирката, сякаш ей сега ще разперя криле и ще им избода очите с клюн, а и Лили Салоуин, жената, която тогава бях в щастлива заблуда и смятах, че е най-обикновена майка на леко откачената си дъщеря Навийн. Тя цяла сутрин се беше държала странно и очевидно не се отказваше, а сега поведението й ме озадачавеше - сякаш аз бях създала природната аномалия преди малко.
Но чакането абсолютносама в подземната станция на метрото, където токът бше спрял, беше по-ужасно от всичко, което ми се беше случвало досега.
Поначало мразех тунелите за метрото. Те разяждаха земните недра и унищожава всичко по пътя си. Но не бях казвала тези си разсъждения, защото нямаше да има кой да ме разбере, да се съгласи с мен. Всъщност, аз никога освен със съучениците си не изразявах мислите си гласно. Веднъж опитах с есе, при което получих с огромни, грижливо подчертани червени букви надпис да го променя коренно или най-добре ще е, ако просто напиша ново. И аз се отазах. За целия си клас бях странна и понякога забавна със зловещото си откачено чувство за хумор.
Но всички тези мисли ми изхвръкнаха от главата в мига, в който се озовах в отвратителния циментиран тунел, в който нямаше вятър, нямаше дъжд, нито слънце и Луна. Съвсем сама.
Никога не съм имала нужда от приятели. Преди ми се струваха глупави човешки същества, които не разбират нищо. Докато не срещнах класа си. С едно единствено изключение, клссът ми беше най-доброто, което бих могла да искам някога от живота...
Тогава токът дойде и метрото пристигна. Почувствах се странно защитена от едно скапано превозно средство. А и същевременно усещах, че съм адски незначителна, за да се стресна така от един най-обикновен тунел, в който е сппял тока.
Насилих глупавите си, хаотични мисли да престанат да препускат така из главата ми. Загедах се през прозореца, разсейвайки се в еднообразната картина на тунелите под града, докато метрото не спря и аз не слязох.

Върнете се в началото Go down
http://houseofnightschool.forumotion.com/forum.htm
Катрин Пиърс
Третокурсник/чка
Катрин Пиърс


Брой мнения : 36
Join date : 17.02.2010
Местожителство : Somewhere deep, deep in the forest gloom of past, where no one can find me...

Killed by Sunrise Empty
ПисанеЗаглавие: Re: Killed by Sunrise   Killed by Sunrise I_icon_minitimeПон Апр 05, 2010 10:45 am

~2~
Атина, Финландия, Ирландия, Атлантида, Атина, Финландия, Ирландия, Атлантида...

Сега е време да ви запозная с класа си, защото той играе много важна роля по-нататък. всъщност, точно този клас успя да превърне една училищна екскурзия в нещо много, много по-мащабно.
Общата гледка на класната стая е леко необичайна, но може да мине и за трогателна.
Джак седи в ъгъла, свири на арфа и на никого не му пука за това. Всички го смятат за странен. Тпй е фавън, но не в това е странноста му, а във факта, че е на осемнадесет и още не може да надушва чудовищата около себе си.
Спайк й Кайл се дуелират в ъгъла с мечове и щитове. Те са елфи, само дето са от различни племена и затова не могат да се понасят. Въпрос на убеждения.
Мизъри, принцесата-дявол от Ада, си лакира ноктите и после ги шлифова с кълба огън.
Фейт забърква вещерска отвара и хвърля стръкче от вълча ягода в казана си с надеждата магическата й пръчка най-сетне да се оправи.
Ралица, добра рускиня, чието име никой не може да произнесе правилно, се опитва да дресира трола си, който води на стоманена каишка и нашийник от ковано желязо.
Таня пърха с големите си криле с цвят на перли, а те внимателно се сливат с кожата на гърба й. Тя е ангел, и което е най-странното, с Мизъеи са сестри.
Шарън седи на пода и с мила усмивка мести какво ли не с поглед и се занимава с аурата на неизвестно кого. В ръцете си държи разцъфнала роза, която всъщност е отворила венчелистчетата си за по-малко от секунда, защото Шарън е дриада.
Джейн и Кирстин, две мили горски нимфи, седят на една маса, клатят си краката и клюкарстват, най- вече с мен, защото аз съм доста интересен екземпляр. Майка ми е нимфа, а баща ми - елф.
И в средата на всичко това седи едно момиче с кестенява коса и уплашен поглед, което ни гледа сащисано. Това е Габриел и тя е единственото човешки същество тук.
Днешния ден обаче беше важен. Щяха да ни кажат кои са дестинациите за екскурзията ни, и всички бяха доста превъзбудени.
Всъщност аз ви описах само най-влиятелните фигури в класа. С Шарън има още три дриади - Лилиет, Сирения и Гуенхвивар. Елфите освен Кай и Спайк са Джейк и Джеймс.
Сестрите на Мизъри и Таня се казват Сюзън и Елинор.
- Донесе ли ми блузата?! - отекна заплашителния глас на Фейт в ухото ми. Да, вярно, че й бях обещала да й донеса една блуза.
- Да... - измрънках за горката дреха, която попадаше в нейните ръце.
- Нав! - провикнаха се в един глас Кристин и Джейн. Всички ме наричаха Нав, защото Навийн им се струваше твърде сложно. От елфически значеше "родена сред звездите", но това ще ви го обясня по-късно за символиката на имената ни.
И тогава учителката влезе.
Всеки призова цялата си ила, за да се превърнем в леко буен, но средностатистически почти нормален клас с леко откачени тийнейджъри в него.
- Здравейте деца!
Никакъв отговор, смао трепетно очакване.
- Вече взехме решение за местата, където ще идем. - запази театрално мълчание, заради което на всички им идваше да я убият.
- И избраната дестинация е... Атина, Финландия, Ирландия и бреговете, където се предполага да е опотънала Атлантида.
В стаята се разнесе ликуващ вик на осемнайсет митични същества, подивели от радост и едно тихо, откчаяно самотно стенание от масата на Габриел.
Никой нямаше идея какво прави тя тук. Беше очевидно не на мястото си и си личеше колко мрази нещата, коите правим и я е страх от нас самите. Въпреки това оставаше.
Аз й се изрепчвах най-много от всички, когато ме подразнеще. Сега поех инициативата да изпращам раздразнени мисли на учителката, която принципно съжаляваше Габриели й оказваше съпричастност, сега й се тросна:
- Някакъв проблем, госпожице Джонсън? - попита я тя.
Габриел съвсем се стегна, но точно в този момент неочаквана помощ дойде от Джейн, която се провикна:
- ИХА!!! Атина, била съм там. - целия клас я погледна с благородна и на места не чак толкова благородна завист, след което се върнахме към обичайните си занимания.
Това принуди жената, която по принцип щеше да ни преподава цял час, да се хване за главата и да излезе от стаята.
Върнете се в началото Go down
http://houseofnightschool.forumotion.com/forum.htm
 
Killed by Sunrise
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Killed by Sunrise [коментари]

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Домът на Нощта.  :: Всичко останало :: Лично творчество-
Идете на: