Гората

Заглавие: Гората Пон Фев 15, 2010 12:20 pm

Гората беше изпълнена с най-различни растения и животни. Тя беше голяма и се намираше точно от задната страна на училището. На учениците им беше забранено да влизат на вътре в нея.

Заглавие: Re: Гората Съб Апр 03, 2010 5:11 pm

Роузмари, естествено, се пилееше точно където не й беше работата - демек в гората. Навлизаше все по-навътре и по-навътре, макар че си беше очеизвадно как си търси белята.
Всъщност не беше съвсем така. Тя винаги бе обичала гората... винаги гората ставашенейно убежище, във всеки един момент и при всяка една ситуация. Така че сега, когато искаше да избяга от себе си, гората беше малкия й приют.
Седна на едно паднало дърво и погледна ръцете си.
Всичко беше в кръв.
Която течеше от китките й.
И сега капеше с тих, топъл звук по тревата като звук на вечността и спокойствието.
Нямаше идея защо си беше срязала вените.
Избухна в сълзи и закри лицето си с ръце, за да задави глухите си хлипове. Точно сега не й трябваха допълнителни неприятности. Защо го направих, мислеше си Роуз потресена, защо, какво ме накара. Но отговор нямаше.
Чу тих глас и се извърна рязко, за да види кой е. Зад нея нямаше никой.
- Роуз? - Пак се извърна. Само клоните отговаряха на погледа й с безучастното си шумолене. - Хайде, Роуз, намери ме. - сега звучеше примамващо.
Момичето се огледа като обезумяло. Продължаваше да е съвсем сама.
- Отговори ми! Потърси ме! Кажи нещо! - заповяда гласът.
- Кой си ти? Къде си?! - изкрещя тя, чувствайки се наблюдавана като плячка, съвсем забравила за липсата си на спомени за това кога си е срязала вените и търсеща изход от положението.
- Защо ми крещиш? - попита меко гласът. - Няма защо да ми викаш. Няма защо да ме търсиш. Няма да ме видиш, няма да ме намериш. Можеш само да ме чуеш. Но аз винаги мога да те видя и да те намеря, както и да те чуя. Помни това, Роза. Помни това. - гласът заглъхна.
Роза. Той я нарече Роза. НЕ! Кой беше той, защо я измъчваше... отново се разплака.
Тогава отново чу стъпки, плахи, съвсем реални. Обърна се, като подозираше, че видът й е направо плашещ...

Заглавие: Re: Гората Нед Апр 04, 2010 9:53 pm

Скар бе напълно изтощена. Тотално. Нямаше капка сила за каквото и да е. Единствено можеше да влачи краката си по влажната земя, което правеше в момента. Не искаше да стои сама в стаята си след всички неща, които се бяха случили. Роуз я нямаше. Не че Лети се притесняваше за приятелката си, знаеше, че тя можеше да се справи сама. Или поне така си мислеше.
Лили продължи да върви по тясната и едва забележима пътечка. Бе нощ, естествено. Всички нощни птици бяха наизлезли от убежищата си и издаваха най-различни и плашещи звуци. Но нали и Скар вече бе нощно същество? Не трябваше да се плаши. Но сетивата й бяха толкова изострени и червенокоската бе толкова изнервена, че и при най-малкия звук подскачаше, уплашена до смърт.
Изведнъж Лети чу някакъв глас. Тих, мек, сякаш нашепваше нежни звуци. Носеше се покрай дърветата, минаваше през листата... Бе призрачен. И кой знае кой или какво го издаваше. Лили се обърна на всички страни, като се оглеждаше с изпъкнали от страх очи. Гласът я обгръщаше в хватката си, искаше да я изтиска, да й отнеме и последната капчица живот. Но третокурсничката не се даде.
-Земя! Защити ме от създанията на мрака! - момичето призова елемента и веднага усети мириса на окосена трева, чу пеещите птички. Видимо нищо не се промени. Но гласът изчезна. Съществото се бе уплашило. Земята беше успяла да го прогони. "Никс, благодаря ти!!", мислено каза Скар и продължи по пътя си. Да, беше изплашена. Но нещо я влечеше към вътрешността на гората. Любопитство, вероятно. А може би нещо повече.
Внезапно червенокоската усети една примамлива миризма, ухание, което никога не можеше да сбърка. Кръв. И то прясна. Лети бързо се затича към източника на уханието, но когато приближи и различи силуета, веднага спря тичането. Продължи да ходи тихо и неуверено към седналата на един дънер Роуз.
-Хей, какво има? - тихо попита Лили, когато излезе от сенките на дърветата. Хататуей се уплаши, но когато разпозна приятелката си, се успокои и започна да говори.

Заглавие: Re: Гората Пон Апр 05, 2010 7:45 pm

Роуз се обърна. Цялата трепереше.
- Чух глас. - промълви тя. - Уплаших се и се обърнах, за да видя к-кой е. Н-но нямаше никого... понеже се вбесих и се развиках, той ми каза, че н-няма смисъл да му крещя... че той може да ме види и намери навсякъде, но аз никога няма да го намеря... че ще го чувам само когато той п-поиска... после изчезна... - очевидно беше в шок, но се опита да се съвземе. Заради Скар. Задави се, после й показа раните по китките си и кръвта, която продължаваше да капе от тях.
- Срязала съм си вените... - обясни тя, чувствайки се все по-уплашена. - Не помня кога съм го направила, кълна се... не съм искала да се самоубия, нито пък нищо такова... все още имам воля да живея. - възкликна Хатауей, внезапно страхът й се замени с гняв. После пак посърна, като внезапно увяхнал амарант.
- Беше ужасно. - промълви. - Той, гласът ме нарече... нарече ме Роза. - гласът й отново се сподави от мъката. - Роза. НИКОЙ НЕ МЕ НАРИЧА ТАКА! - избухна изведнъж тя, след което се опита да се овладее. - Почти никой. Само един човек ме нарича така.
Вдигна лешниковите си очи и отново заговори:
- Видях го. Ей там, на десет крачки от мен. - Роуз посочи с треперещата си ръка въпросното място. - П-първо си помислих, че наистина е там... колко пъти ме е спасявал... ми е помагал.... беше приятел, на когото винаги му пукаше, който винаги ми се доверяваше... за да ме хване, когато пропадна в тъмнината... - сложи длан пред устните си и отново се разхлипа. Погледна Скар, която не знаеше за кого говори. И откъде ще знае, след като Хатауей говореше толкова несвързано. - Наставникът ми. Същия, който ме нарича Роза. - поясни, като изтри сълзите си. После се стегна.
- Но това няма значение. - погледът й стана отговорен, сякаш стана с няколко години по-зряла, цялата болка изчезна от лицето й и се смени със загриженост. - Ти как си? - попита тревожно. - Знам, че след онази нощ беше адски уморена. Как се чувстваш?

Заглавие: Re: Гората Сря Апр 07, 2010 4:31 pm

Лети зяпаше Роуз с недоумение, но все пак бавно и тихо отговори на въпроса й.
-Ами как... Уморена. Но можех и по-зле да съм. - Скар неодобрително погледна раните по ръцете на приятелката си. Да си реже вените и да не помни? Стига бе. Такова нещо няма как да го забравиш. Освен ако...
-Може би той ме е накарал да го направя!
-Може би този човек те е накарал да го направиш! - в един и същи миг възкликнаха двете момичета. После се засмяха и... Лили си припомни колко хубаво беше когато се запознаха, преди да срещнат онова същество... Преди да се случат всички ужасни неща.
Смехът успя да поразведри обстановката, но не задълго. След минута Хатауей пак се разплака, но вече доста по... по-дискретно.
-Хей, Ка... извинявай, Роуз, какво става? Кажи ми! Кой е този "той"? Какво ти е направил? И... аз също чух този глас. Бях много уплашена. Сама, в тъмната гора, уморена, изтощена... Но призовах земята, от което се учудих, че успях, и той изчезна. Вероятно съм го пратила към теб. Извинявай. - промълви Скар и седна на дънера до Роузмари. Беше влажно и студено, но на Лили почти не й пукаше. Трябваше да разбере какво ставаше с тази Роузмари. Да, беше й приятелка. Беше й разказала почти целия си живот. Но това "почти" висеше във въздуха, сякаш окачено на някой косъм и само чакаше косъмът да се скъса и цялото им приятелство да се срути. Една-единствена думичка можеше да развали всичко. А Скар не искаше това да се случва. И бе твърдо решена да накара Роуз да й разкаже всичко.

П.П. Какво описание само...! "Но това "почти" висеше във въздуха, сякаш окачено на някой косъм и само чакаше косъмът да се скъса и цялото им приятелство да се срути."

Заглавие: Re: Гората Сря Апр 07, 2010 6:40 pm

Роуз, която очевидно беше видяла, че може да има доверие на Скар, започна:
- Права си. Мога да ти кажа всичко. - тя въздъхна и започна от самото начало:
- Майка ми е дампир, като мен. Казва се Джанин. Баща ми е морой от една от дванадесетте кралски фамилии и не го познавам. Дни, буквално дни, след като съм се родила, майка ми ме е пратила в Академията, за да ме обучават като порасна, а тя да може да продължи професията си като Пазител. В Академията ме учеха как вампира, който ни е поверен да пазим, е всичко. Защото дампир е смесицата между жена дампир и мъж морой, тоест без тяхната раса и нашата няма да оцелее. Има и друга раса вампири - те се наричат стригои и ние, дампирите, имаме мисия да се борим срещу тях. Кралските родове на мороите са дванайсет, най-малобройния е Драгомир. От него е останала само принцеса Василиса Драгомир. Обучаваха ме някой ден да стана неин персонален пазител, но аз все се забърквах в разни неприятности. Избягах за две години и живях сред хората. Когато ме върнаха обратно в Академията принудително, ми назначиха наставник, който да ме обучава преди и след часовете ми, за да настигна останалите новаци дампири с материала. Съгласих се. Тогава започнаха нападенията на стригои, които се опитваха да изтребят и дванайсетте кралски рода. Накрая няколко мои приятели - дампирите Мейсън и Еди, от мороите - Кристиан и Мия - тръгнаха да намерят стригоите и да се разправят с тях. Настигнах ги. Благодарение на магическите сили на Кристиян и Мия се измъкнахме. Но Мейсън.. е, Мейсън беше влюбен в мен. Аз останах да се боря с двамата стригои и той се върна. Убиха го... - тялото й отново конвулсивно потръпна, но тя се овладя. - Да, убиха го. Изпаднах в бяс, убих и двамата стригои. - При тези думи момичето се обърна с гръб към Скар и отметна косата си, като поясни. - Виждаш ли двете татуировки на врата ми? Знак, че съм убила двама от враговете си. Както и да е. Усетих, че започнах да полудявам... наставникът ми също го забеляза и ми каза да си почина, че ще се оправя... Всичко в Академията ме караше да се чувствам по-слаба, мен, Роуз Хатауей и прословутия й самоконтрол, кралицата на сарказма и флирта. Започнах да се специализирам първо в елемента огън, после успях и с останалите четири и тайно от всички освен от наставникът ми ставах все по-силна, все повече неща обхващаха способностите ми... на него не му беше достатъчно. Все още се връщах към стария си живот, отпусках се. Той ме научи да не се отказвам никога... да се опитвам да постигна цеите си. После аз отново избягах и този път той ми помогна, скри ме от останалите пазители и ми каза, че когато вземе дипломата ми за пълноправен пазител, ще ме намери и ще ми я донесе... после ме белязаха и аз бях щастлива, че ще намеря някъде приложение на силата си...
Роуз видгна очи от дънера, на който седеше.
- Това е всичко, от начало до край. - усмихнах се тя леко, сълзите вече не личаха толкова в очите й...

P.S.: Да, вярно, беше цял шедьовър

Заглавие: Re: Гората Чет Апр 08, 2010 5:17 pm

Уау. Поредната изненада от страна на Роуз. Скарлет просто не можеше да повярва на ушите си. В сравнение с историята на Хатауей, Лети беше бедна от страна на приключения, или по-точно странни случки. Но... на нея и така си й харесваше.
-Значи смяташ, че гласът, който и двете чухме, е този Мейсън? - предположи Лили и уцели. Роуз кимна леко, а в очите й отново се появиха сълзи. - А... колко училище за вампири има? За Бога, стига ми едно, а ти сега ми казваш, че има и друго! Това е... това е... ами, супер е! - ухили се червенокоската, опитвайки се да развесели приятелката си. Е, успя да измъкне една плаха усмивка, но тя отново скоро беше закрита от тъга. - Ох, Роуз, престани, моля те! Знам, че нямам никаква представа как се чустваш, но ти постоянно си тъжна! Имам чувството, че след няколко дена вече ще трябва да те наричам... Мрачната принцеса. Харесва ли ти? - Лети пак се усмихна заядливо и този път проработи. Роуз започна да се защитава с възможно най-глупавите причини, което пък забавляваше Скар. Поне успя да откъсне приятелката си от тези мрачни мисли, които наистина скоро щяха да я превърнат в нещо депресирано и безмълвно. Може би като онова същество с червените очи... Не. Лили реши да разведри Хатауей, но това не означаваше самата тя да мисли за гадни неща.

Заглавие: Re: Гората Чет Апр 08, 2010 8:23 pm

Роуз се засмя, забравила мрачните мисли.
- Може и да е бил Мейсън. - вдигна рамене Хатауей.
- Но ако е той, значи трябва да спре да си прави такива гадни майтапи с мен. - отново беше станала весела, такава каквато беше някога, тази Роуз, на която не й пукаше за утре и живееше ден за ден. Прозя е и се погледна в огледалото, като въздъхна с леко прекалена драматичност.
- В името на всички богове, изглеждам ужасно... - измърмори момичето,като се зае да оправя косата си с една ръка, а с другата да чисти кръвта от лицето си, така че да си придаде нормален вид поне донякъде. В момента наистина беше добре и нищо не я тревожеше; най-мрачната й мисъл беше, че никъде наоколо няма чешма. - Понякога ми липсват някои от ученическите навици, но точно в момента официално имам нужда от разпускане. Eдинственото, което ми липсва от Академията, е Дмитрий, но и без него се живее... - Хатауей се замисли за няколко секунди, след което каза: - Хей, предполагам, че ти познаваш околността? Аз идвам от най-гъстите гори на щата Монтана, където беше Академията и си нямам идея за нищо тук. Кой е най-близкия град и пускат ли ни да ходим до него? - изстреля въпроса тя. Внезапно беше разбрала кое е идеалното разпускане - да излезе от училището и да пообиколи магазините. Пазаруването винаги й беше създавало настроение...

Заглавие: Re: Гората Пон Апр 12, 2010 5:32 pm

Този въпрос леко затрудни Лети, която все пак също бе нова и не беше от този щат.
-Ъм... Мисля, че е Т... Тулса, или нещо такова. - колебливо изрече червенокоската и после добави: - Но мисля, че няма как да излезем навън. Не е ли забранено...? - Роуз бързо поклати глава.
-Не, не е забранено. Просто не трябва да отсъстваме прекалено дълго и трябва да си скрием белезите. - последва поглед от страна на Скар, който питаше "Как ще си ги скрием?!", но Хатауей бързо изпревари приятелката си с отговора. - Има си специален фон дьо тен, който успява да го скрие. - Лили кимна в знак на разбиране и после се умълча. Да излязат навън? Извън "Домът на нощта"? Не, това щеше да е опасно. Все пак им се случиха толкова много странни и страшни неща, а Роузмари искаше да излязат на още по-опасно място. Или пък бе безопасно? Все пак там имаше хора... Не. Би трябвало да е опасно.
-Браво, веднъж и ти да знаеш нещо повече от мен. - заяде се на шега Лети, за да махне гадните мисли от главата си. Червенокоската погледна Роуз, ухили се широко и после изохка. Хатауей я беше ударила уж приятелски, но всъщност си беше доста силничко. В отговор и Скар ощипа Роуз, която обаче сякаш не усети болка. Или просто я прикриваше. Все едно. Беше си забавно. И все пак, атмосферата бе някак мрачна. Тъмно, в гората, две самотни момичета, преживели толкова неща... Все нещо щеше да се случи и Лили го предчувстваше, макар и все още да не го осъзнаваше.

Заглавие: Re: Гората Пон Апр 12, 2010 6:21 pm

Роуз извади през смях тубичката с фон дьо тена и с нежелание покри белезите си дотам, откъдето започваше блузата. Там никой нямаше да ги види. Подаде го на Лети, която го взе и последва примера на Роуз, макар че на пазителката никак не й се искаше да крият белезите, към които лично тя беше привикнала и ги смяташе за нещо като... хм, дар.
- Спокойно, не е толкова зле навън. - опита се Хатауей да успокои Скар. - Понякога даже би могло да е по-безопасно.
Всъщност, Роуз направо пърхаше от щастие, че от Академията са й дали разрешение да има поверен на нейната закрила вампир. Понякога вампирите бяха много силни и даровити и с нерушима връзка с елементите, но пък дампирите разбираха и човешката, и вампирската раса. На Роуз й харесваше да смята, че нейната раса е взела най-доброто и от двете страни.
- Виж това. - каза тя гордо и извади един старовремски свитък от чантата си:
Госпожице Хатауей,
Уведомяваме ви, че в разглеждане на повечето ключови моменти на вашето досие стигнахме до извода, че вече имате възможността да напуснете кампуса и да поемете по пътя, който ви е отредил живота. Уверяваме ви, че той не е лесен. Но ще трябва да се справите и да поемете по пътя на други, много велики Пазители, и да изпълните свещения си дълг.
След това префърцунено изявление, написано с изискан, полегат почерк, следваше една небрежно написана драсканица, с почти неразчетени, решителни думи:
Търси Избраната.
Хатауей засия щастливо, докато решеше косата си.
- Виждаш ли. - засмя се тя. - Щом съм завършила... е, почти завършила Академията, значи ще мога да се справя с всичко. - Надявам се, помисли си момичето, но отбегна тази мисъл. Не искаше отново да я обземат мрачни мисли. Това нямаше да е добре и за двете им.
Погледна критично в портмонето си. Там имаше сто и петдесет-двеста долара - месечната й издръжка, която майка й все пак благоволяваше да й прати, и се усмихна:
- Дори и ти да си на червено, май имам достатъчно пари и за двете ни. В града не е много скъпо,което е добре. Никога не съм имала излищни пари.- всъщност нейните пари май особено много не се понасяха с портмонето й, защото след съвсем малко време изчезваха по неособено мистичен начин - обикновено похарчени или за дрехи, или за бижута.
- Хайде, нуждаем се от малко разпускане. Понякога външния свят е опасен, но наистина трябва да си починем. - пак го удари на молба момичето.
- Пък и няма защо да се страхуваш. - подсмихна се Роуз. - Нали затова съм твой Пазител.

Заглавие: Re: Гората Сря Апр 14, 2010 5:16 pm

-Веднага ли тръгваме? - попита Лети и получи светкавичен отговор - да. Червенокоската не се чувстваше комфортно с този фон дьо тен, най-вече защото си беше свикнала с изисканите знаци по тялото си. Но беше нужно. - Спокойно, и аз имам малко пари... - каза Лили и извади портмонето от задния си джоб. - Десет... Петнадесет... Двадесет и пет... Имам тридесет долара. Не е много, но поне за едни дънки ще стигнат. Или пък обяд. - усмихна се момичето и стана от дънера. Роуз я последва и двете тръгнаха отново към Източната стена, която помнеха така добре. Но сега просто не трябваше да се мисли за тези неща и туй то.

П.П. Съжалявам за краткия пост, но нямаше какво да измисля...